Чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда гласи, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при спиране на работа за повече от 15 работни дни.
В настоящата публикация ще разясним правната същност на това основание за уволнение. Често понятието „спиране на работата“ се използва за уволнение на служител, без работодателя да се държи сметка за смисъла на разпоредбата. При липса на законовите предпоставки и при обжалване на заповедта, уволнението бива отменено.
КОГА Е НАЛИЦЕ СПИРАНЕ НА РАБОТАТА?
По отношение на въпроса в кои случаи е налице спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е установена съдебна практика. Съгласно същата спиране на работа за повече от 15 работни дни е период от време, през който работникът или служителят не изпълнява трудовите си задължения поради независещи от него причини. Спирането може да касае само работата на конкретния работник или служител (ако само той заема съответната длъжност), работата на отделно самостоятелно обособено звено или работата на цялото предприятие. Основното при него е, че за периода на спиране на работата трудовата функция на работника или служителя не се осъществява. Това означава, че спирането настъпва за всички работници или служители осъществяващи тази работа, а не само за част от тях. Законът има предвид не спиране на работата на конкретния работник или служител, а преустановяване на работата предвидена за заеманата от него длъжност. Именно поради това работодателят не може, когато длъжността се заема от няколко работника или служителя, да издава актове, с които да разпорежда спиране на работа само на един или на част от тях или с други свои действия да поставя част от тях положение да не могат да полагат труд, като впоследствие въз основа на това разпоредено от него или обусловено от негови действия спиране прекрати трудовите им договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.
Намаляване на обема на работата – отграничение
В случаите, когато работата продължава да се изпълнява, но в намален обем, което налага по-малък брой заети с нея и може да доведе до спиране на работата за конкретен работник или служител не е налице спиране на работата за тази трудова функция по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. В този случай е налице намаляване на обема на работа, което обаче е самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Закриване на част от предприятие – отграничение
Работодателят също така може да прибегне до закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, които обаче също са две отделни и самостоятелни основания за прекратяването на трудовия договор предвидени в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Тези основание обаче предполагат извършването на подбор при условията и по реда на чл. 329 от КТ, както и спазване на разпоредбата на чл. 333 от КТ относно предварителната закрила на някои категории работници и служители при прекратяване на трудовото им правоотношение. Последните две разпоредби не се прилагат при прекратяване на трудовото правоотношение с определен работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Поради това е недопустимо работодателят да разпорежда спирането на работа само за част от работниците или служителите осъществяващи една и съща дейност или чрез други свои действия да ги постави в невъзможност да полагат труд, като останалите продължат осъществяването на същата и впоследствие да прекрати трудовите договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. По този начин работодателят заобикаля спазването на разпоредбите на чл. 329 и чл. 333 от КТ, което е недопустимо и е в противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ. Затова спирането на работа на определен работник не може да доведе до неговото уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Спирането на работата на поименно посочени работници е незаконосъобразно.
Действително, когато има спиране на работата се преценява конкретно за всеки работник дали е преустановена трудовата му функция, но не може предварително да се спре от работа определен работник, който след изтичане на установения в закона срок да бъде уволнен. Определение № 364 от 29.03.2017 г. по гр. д. № 3617/2016 г., г. к., іv г. о. на вкс
Ако работата бъде възобновена след изтичане на 15 дни
Спирането на работата е обективен факт. Ако при прекратяването на трудовия договор, работата е вече възобновена, това не влияе върху правото на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, щом престоят е продължил в рамките на законоустановения минимум повече от 15 работни дни. уволнението в разглежданата хипотеза се извършва едностранно от работодателя, с предизвестие, срокът на което е 30 дни при безсрочните трудови договори и три месеца при срочните трудови договори, считано от следващия ден на връчване на писменото предизвестие чл. 326 от КТ. Законодателят не е предвидил друг срок на предизвестие в хипотезата на чл. 324, ал. 1, т. 4 от КТ, което значи, че е възможно към датата на изтичане на отправеното предизвестие (т.е. към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ), работата, макар и да е била спряна за повече от 15 дни, да е вече възобновена в пълен или ограничен обем /Решение № 38 от 04.03.2015 г. по гр. Д. № 3695/2014 г., г. к., ІV г.о. на ВКС/.
Има ли значение дали работникът е бил в отпуск през този период?
Спирането на работата означава временно преустановяване дейността на предприятието поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление. В хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там – приходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си, така че, без значение е дали работникът или служителят, по същото време, не е можел да полага труд и поради друга причина. Престоят за съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, дали, поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга работа, или е получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ /Решение № 298 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 977/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС/.
Може ли дейността да бъде извършвана в друг отдел?
Когато в отделно звено на предприятието продължава да се извършва част от дейността, а друга част не се извършва, не е налице спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. не е налице т. нар. „престой“, дори и такъв да е обявен от работодателя за същото звено или за цялото предприятие.
Без значение за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е и обемът (значителен или незначителен), в който дейността е продължила да се осъществява по време на обявения от работодателя „престой“, както и дали тя е била напълно и окончателно преустановена едва впоследствие – след изтичането на периода на обявения „престой“, тъй като тези обстоятелства са релевантни за наличието на други основания за уволнение – по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 1 и т. 3 от КТ (закриване на предприятието или на част от него и намаляване на обема на работа), но не са елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ /Решение № 26 от 04.03.2022 г. по гр. д. № 1785/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/
В заключение
Прекратяването на трудовото правоотношение поради спиране на работата е наглед лесно разбираемо. Това не бива да ви заблуждава. В случай че се сблъскате с подобен казус – като работодател или служител, ви съветваме да се свържете с опитен адвокат за справяне с проблема.
