You are currently viewing КОГА ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ МОЖЕ ДА ОТКАЖЕ ПЛАЩАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

КОГА ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ МОЖЕ ДА ОТКАЖЕ ПЛАЩАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

В чл. 408, ал. 1 от КЗ е посочено, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;

4. в други случаи, предвидени със закон.

Практиката на ВКС при отказ на застрахователя

За да бъдат защитени интересите на застрахования, не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. в случаите, визирани в чл. 211, т. 2 КЗ, застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. при този фактически състав застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.

Примери за отказ

В хипотеза на предвидено в застрахователния договор задължение на застрахования да не оставя в превозното средство регистрационния талон, при действието на КЗ (отм.) е формирана практика на ВКС. В тази практика е прието, че оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС“, при настъпване на застрахователното събитие – кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 КЗ (отм.) и като такова не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.). Нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.) при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. Разрешенията са мотивирани от обстоятелството, че оставянето на регистрационния талон в откраднатия автомобил не способства за настъпване на застрахователното събитие „кражба“, но може да затрудни откриването на извършителя и по този начин влияе върху размера на вредата.

Напускането на местопроизшествието от водача и неуведомяването на органите на мвр несъмнено съставлява неизпълнение на вмененото с чл. 125 ЗДВП и от общите условия задължение, но то не е достатъчно да обоснове правото на застрахователя да откаже изплащане на претендираното от застрахования застрахователно обезщетение.

Вашият коментар