При развод понякога единия съпруг счита, че не е правилно имуществото да бъде разделено поравно. Възможно е той да е поел изцяло издръжката на семейството, да е отглеждал самостоятелно децата, да е закупувал с лични средства имущество за семейството.
Чл. 29 от Семейният кодекс регламентира възможността на този съпруг да иска да му бъде определен по-голям дял от общото, придобито по време на брака имущество.
При предоставяне на родителските права на единия съпруг
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Семейния кодекс при прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
С т. 8 от Постановление на Пленума на ВС № 5/31.10.1972 г. е застъпено становището, че съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, комуто е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, като има предвид особеностите на всеки отделен случай. Прието е, че при своята преценка съдът трябва да се ръководи от степента на затрудненията, които ще изпитва за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака съпругът, комуто е предоставено упражняването на родителските права с оглед броя на тези деца, възрастта им, тяхното здравословно и друго състояние, което е от значение за тази преценка и т.н.
Посочената задължителна практика е създадена при действието на СК от 1968 г.(отм.) и същата не е загубила сила при действието на СК от 1985 г.(отм.), както и по сега действащия Семеен кодекс, тъй като разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от сега действащия ГПК принципно е аналогична на разпоредбата на чл. 14, ал. 4, изр.1 от СК/1968 г./ отм. и чл. 28, ал. 1 СК от 1985 г.(отм.).
При своята преценка съдът трябва да се ръководи от степента на затрудненията, които ще изпитва за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака съпругът, комуто е предоставено упражняването на родителските права с оглед броя на тези деца, възрастта им, тяхното здравословно и друго състояние, което е от значение за тази преценка и т.н. при всеки отделен случай съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили и след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Движимите вещи, предназначени за отглеждане и възпитание на децата
Логично съпругът, на когото се предоставя упражняването на родителските права, получава и всички вещи, свързани с отглеждане и възпитание на децата. Според ал. 2 на чл. 29 от СК съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
Целта на правната норма е, да се подпомогне родителя, на когото са предоставени родителските права в осигуряване на отглеждането и възпитанието на децата, както и да се защитят интересите на децата, като същите се обезпечат с вещите, които са ги обслужвали в семейството на родителите им или родителите са предназначили за обслужването на децата. Какви вещи са придобити за обслужване на децата зависи от жизнения стандарт и възгледите за възпитание и отглеждане на родителите. В този смисъл в приложението на чл. 29, ал. 2 СК попадат не само движимите вещи, които по своя характер са предназначени за използване от деца /детско легло, играчки и т.н./, но и всички движими вещи, които съпрузите са придобили с оглед използването им от децата им и свързани с тяхното отглеждане и възпитание, независимо дали същите принципно могат да обслужват и родителите или трети лица.
Значение на приноса при определяне на по-голям дял
При прекратяване на имуществената общност, дяловете на съпрузите по силата на закона / чл. 28 СК/ са равни. Това правило се основава на законовото предположение, че всеки от съпрузите има дължимото поведение в брака, обобщено в нормата на чл. 17 СК, т.е. че всеки има принос в придобиването на общото имущество при избран режим на общност. Нормата на чл. 21, ал. 2 СК определя формите на приноса – влагане на средства, на труд в грижа за децата и в работа в домакинството. В общия случай закона не изисква равен принос на всеки от съпрузите и не дава приоритет на никоя от формите на принос. Законът обаче отдава правно значение на значително по-големия принос на единия съпруг в придобиване на имуществото – съпружеска имуществена общност след развод или при прекратяване на СИО по време на брака на основание чл. 27, ал. 2 СК, като предоставя възможност на съпруга, който има значително по-голям принос да предяви конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 СК. При преценката за значителността на приноса следва да се изследват всички форми на принос в рамките на брачната връзка. Значителността в тази хипотеза се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното. С решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на ВКС, 1-во гр. о., решение № 144 от 06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. на ВКС, ІІ гр. о., решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. на ІІ гр. о. на ВКС и решение № 60 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2020 г., II гр. о. се приема, че когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК, когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито. Тази практика следва да се прилага и когато при еднакъв нематериален принос, значително по-големите доходи са реализирани и е придобито имуществото с тях след навършване пълнолетие на децата.
